20.12.2019 г., 11:50

Желанията на живота

668 2 6

Пожела ли животът красив
да развее криле за наслада,
да запее, да пише с молѝв,
да въздиша, да става и пада?

Да остави букет на жена –
и да прави от нищото нещо,
да забрави за всяка злина
и да чака в чакалня гореща.

Да вечеря на свещи с мечти.
Да намери душа. Да обича.
Да посреща лъчите в зори.
Да целуне земята. Да тича.

Пожела ли животът игрив
да блести, да се лее, където
за детето светът е чуплив –
като пясък в дланта на морето?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...