Feb 8, 2008, 2:13 PM

Желая те, грях...

  Poetry » Love
2K 0 26

Желая те, грях,

пак и пак,

умря моят страх...

Уби го страстта

(или любовта).

Тя пак те прегръща

и не знае, не знае,

че аз

още по-силно

желая те...

Грях?

Пак?

"Грях ще е,

ако не сториш

грях"

Сега?

Докога?

Пропаст?

Самота?

Вина?

Светлина?

Не виждам,

Господи...

желая го

пак този

сладък грях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...