Има ме. В зората бликнала
аз обещавам светъл ден.
Има ме във всеки първи детски писък.
Има ме във всеки нов Икар.
Има ме във аромата топъл, хлебен.
Има ме във първия буквар.
В странна смесица от стих и проза,
сбрала в себе си и праведност, и грях.
Има ме във мъжкото спокойствие –
винаги обграждаща с любов.
В първа радост, в първи свян и сълзи.
Има ме. Кажи, не съм ли истинска!
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
