Има ме. В зората бликнала
аз обещавам светъл ден.
Има ме във всеки първи детски писък.
Има ме във всеки нов Икар.
Има ме във аромата топъл, хлебен.
Има ме във първия буквар.
В странна смесица от стих и проза,
сбрала в себе си и праведност, и грях.
Има ме във мъжкото спокойствие –
винаги обграждаща с любов.
В първа радост, в първи свян и сълзи.
Има ме. Кажи, не съм ли истинска!
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
