17.09.2008 г., 1:03

Жена

871 0 4

                ЖЕНА

 



Има ме. В зората бликнала

аз обещавам светъл ден.

Има ме във всеки първи детски писък.

Има ме във всеки нов Икар.

Има ме във аромата топъл, хлебен.

Има ме във първия буквар.

В странна смесица от стих и проза,

сбрала в себе си и праведност, и грях.

Има ме във мъжкото спокойствие –

винаги обграждаща с любов.

В първа радост, в първи свян и сълзи.

Има ме. Кажи, не съм ли истинска!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...