17.09.2008 г., 1:03

Жена

866 0 4

                ЖЕНА

 



Има ме. В зората бликнала

аз обещавам светъл ден.

Има ме във всеки първи детски писък.

Има ме във всеки нов Икар.

Има ме във аромата топъл, хлебен.

Има ме във първия буквар.

В странна смесица от стих и проза,

сбрала в себе си и праведност, и грях.

Има ме във мъжкото спокойствие –

винаги обграждаща с любов.

В първа радост, в първи свян и сълзи.

Има ме. Кажи, не съм ли истинска!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...