Dec 20, 2008, 1:19 PM

Жена...

  Poetry
1.3K 0 3

Какво за тебе искаш да направя

с мойте груби жилести ръце,

мъжка благодарност да изкажа,

да остане тя за векове.

 

Твойта хубост мога да извая,

 да нарисувам мога твойта красота,

как да опиша твойта доброта, не зная,

как на всичко това да вдъхна му душа.

 

Затова ела, искам да те галя,

защо да те извайвам от скала,

ела, по тебе с устни да чертая,

защо със краски аз да те крася.

 

Ела, душата твоя да усетя,

щастлив да съм от твойта доброта,

за поколенията само ще напиша

с главни буквички  ЖЕНА.

С.П.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Пеев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...