Jul 10, 2018, 11:26 PM

Жена

  Poetry » Other
785 0 0

Родих се от лоното на самотата.

Орисана бях в песните на февруарския дъжд,

и покръстиха ме във водата,

с макове пълна, със сребърна ръж.

 

Нарекоха ме на морската пяна,

свобода да бленувам, да чезна в нощта.

В тъмата от хора, от страст да изгарям.

В любов да се давя, брегове да руша.

 

Демоните дяволски химни ми пяха,

танцуваха за мене в третия час,

строфи за похот и горчива наслада

в косите ми вплитаха, да нося ги аз...

 

И аз ги отнесох през три планини.

Заравях думите във всяка от тях.

Събличах пред сенките в онези гори

душата си, свенливо пламтях.

 

И с венци от диви цветя се обличах.

С рими покривах гръдта

и тихо в дланите шепнех молитва

някой да види това...

 

Че устните трепват

и очите носят искри,

пръстите от звездите блянове вадят,

Че тялото в топлота и тревога гори...

 

Че понякога мътна, разпиляна, черна мъгла...

Че понякога немощ, понякога морска вълна...

че понякога съм и нежност, и болка,

невъзможност, тъга,

Но винаги вселена, събрана в дума една...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...