10.07.2018 г., 23:26

Жена

778 0 0

Родих се от лоното на самотата.

Орисана бях в песните на февруарския дъжд,

и покръстиха ме във водата,

с макове пълна, със сребърна ръж.

 

Нарекоха ме на морската пяна,

свобода да бленувам, да чезна в нощта.

В тъмата от хора, от страст да изгарям.

В любов да се давя, брегове да руша.

 

Демоните дяволски химни ми пяха,

танцуваха за мене в третия час,

строфи за похот и горчива наслада

в косите ми вплитаха, да нося ги аз...

 

И аз ги отнесох през три планини.

Заравях думите във всяка от тях.

Събличах пред сенките в онези гори

душата си, свенливо пламтях.

 

И с венци от диви цветя се обличах.

С рими покривах гръдта

и тихо в дланите шепнех молитва

някой да види това...

 

Че устните трепват

и очите носят искри,

пръстите от звездите блянове вадят,

Че тялото в топлота и тревога гори...

 

Че понякога мътна, разпиляна, черна мъгла...

Че понякога немощ, понякога морска вълна...

че понякога съм и нежност, и болка,

невъзможност, тъга,

Но винаги вселена, събрана в дума една...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...