Така вървя отдавна по земята –
полу–дете, полу–жена.
С коси от обич побелели,
с изтръпнали от страх ръце.
А тежък кръстопът душата ми разсича
и всяка част от него вика мойте дни.
Къде се крият женските ми песни,
къде сълзите са, които си спестих?
Вървя и търся мислите неясни,
най-тайните, най-плахите мечти.
Но в мен крещи през будните ми нощи
най-тъмното, най-странното ми Аз.
Сърцето ми се моли да го срещне –
дали е радост или самота?!
© Елена Бързева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
