Жена
Навярно съм от другите различна,
но истинска е моята душа
стихия съм, защото те обичам -
нали ми дава сили любовта.
Като сърна те мамя из горите
в закътаното, сенчесто усое –
за вярност имам билки лековити,
жадувала съм век да бъда твоя.
За тебе сложих слънчева шамия
и роба чудодейна си извезaх.
За теб обяздих горските стихии
и огън със сърцето си пренесох.
Пред извора покорно коленича –
наливам ти от живата вода,
и може би, защото те обичам
съм вярната, различната жена.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
