Sep 3, 2009, 3:54 PM

Жена

  Poetry » Love
1.5K 4 11

ЖЕНА

Ще съм слънцето в очите ти,
ще съм вятърът в косите ти,
ще съм звездопад над теб,
ще съм листопад под теб...

Цял живот ще ме желаеш –
ще ме търсиш, ще ме чакаш,
ще мечтаеш...
и когато вярваш, че ме имаш –
тихичко от теб ще си замина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • защото "...съм слънцето в очите ти,
    ...вятърът в косите ти..." - открила си ме в тебе, само не си знаела!
  • Как не съм те открила досега...толкова мое като светоусещане...Поздравявам те!
  • животът е като картите, обръщат се не винаги както очакваш!
  • Пепи, говоря за поантата ти - не за самото стихотворение, но явно ти не правиш разлика! Нито те осъждам, нито те критикувам, просто споделям своето искрено мнение - нещо, което повечето хора не правят в живота. Щом от това те боли, съжалявам. Извинявай.
  • Възприятията зависят в голяма степен от нагласата, празЪТ ти е крив!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...