Feb 20, 2016, 9:08 AM

жена

  Poetry » Other
665 0 0

Ти стоиш на горската пътека-
една малка удивена кукла
облечена в синьо
като небето над нас,
една безгрижна принцеса
в меки ботушки обута
и си готова така да обходиш света...

Жълт прашец поръсват
ресите на храста
върху косите ти-
златна прежда.
Ти в ръцете си носиш
син букет минзухари
и се усмихваш щастливо
като дете...

А аз омагьосан гледам
как се превръщаш в ласкава фея,
дошла тук от някоя приказка,
видение странно,
излязло от лилавия пламък 
на минзухарите,
за да ми каже една тайна
и да изгасне със залеза...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Шопова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...