Julia-Shopova
55 results
Тук, в тази могила
почива моята майка.
Мир на праха и....
Когато тя беше жива,
аз изплаках всичките сълзи, ...
почива моята майка.
Мир на праха и....
Когато тя беше жива,
аз изплаках всичките сълзи, ...
1421
Смешно малка съм
и беззащитна
срещу великанските наметала
на мрака.
Моята свещичка капе , ...
и беззащитна
срещу великанските наметала
на мрака.
Моята свещичка капе , ...
399
Раждат се песни чудесни,
птици политат в простора
към слънцето в порив избликва
душата...
Всичко се буди,расте,живее! ...
птици политат в простора
към слънцето в порив избликва
душата...
Всичко се буди,расте,живее! ...
542
Не ми е скъпа вече старата къща,
тежи ми пътят за нея,
сърцето ми е закопняло
към нови светове да поеме.
Няма кого тук да оставя - ...
тежи ми пътят за нея,
сърцето ми е закопняло
към нови светове да поеме.
Няма кого тук да оставя - ...
673
О, дух на любовта !
Незнаен дух !
Затворен в клетките ми съкровени,
умъртвен от самота...
И чудото, родено в мен ...
Незнаен дух !
Затворен в клетките ми съкровени,
умъртвен от самота...
И чудото, родено в мен ...
816
Луната ми е майка,
слънцето е мой баща...
Родена съм от сладостната капка
на юнска утринна роса...
За мен се грижат всеки миг ...
слънцето е мой баща...
Родена съм от сладостната капка
на юнска утринна роса...
За мен се грижат всеки миг ...
897
4
В небесната тъкачница нощта за мен извеза
от лунни нишки сребърен костюм,
посипа го със звезден прах,
втъка му бляскави комети
и сложи му от своя пролетен парфюм. ...
от лунни нишки сребърен костюм,
посипа го със звезден прах,
втъка му бляскави комети
и сложи му от своя пролетен парфюм. ...
404
2
Душата - циганка прекрасна
със своето весело дайре
и сини пеещи мъниста,
с дузини вихрени поли
не можеш да плениш, човече. ...
със своето весело дайре
и сини пеещи мъниста,
с дузини вихрени поли
не можеш да плениш, човече. ...
377
Вълни прииждат с рев
и се завръщат във стенания,
за да се надигнат после пак
подгонени от вятър зъл...
Вълни протестни в отчаяние, ...
и се завръщат във стенания,
за да се надигнат после пак
подгонени от вятър зъл...
Вълни протестни в отчаяние, ...
347
Като око на сърна небето е чисто,
понесло над спомени лъчисти...
Луната там за малко е спряла и
се къпе в облачното мляко...
Не ми се струвам, не сънувам - ...
понесло над спомени лъчисти...
Луната там за малко е спряла и
се къпе в облачното мляко...
Не ми се струвам, не сънувам - ...
344
Падат разложени люспите на страха ми...
Удар след удар и аз олеквам...
Какво ме задържа тука
близо до тежката плът на земята?
Черупките на гнева ми се разпукват ...
Удар след удар и аз олеквам...
Какво ме задържа тука
близо до тежката плът на земята?
Черупките на гнева ми се разпукват ...
415
Ти стоиш на горската пътека-
една малка удивена кукла
облечена в синьо
като небето над нас,
една безгрижна принцеса ...
една малка удивена кукла
облечена в синьо
като небето над нас,
една безгрижна принцеса ...
447
Аз искам да пея,
но не за любов!
Аз искам да плача,
но не от тъга…
Аз имам въпрос към живота: ...
но не за любов!
Аз искам да плача,
но не от тъга…
Аз имам въпрос към живота: ...
512
3
Дърво - като човек,
застанало само край пътя,
замислено и уморено
от лудориите на вятъра...
Дърво - като изгонено дете ...
застанало само край пътя,
замислено и уморено
от лудориите на вятъра...
Дърво - като изгонено дете ...
413
2
Обичах песните,цветята,
животни,хора,ветрове.
Танцувах, любих и разлюбвах...
Какво от туй?
Със немощно сърце ...
животни,хора,ветрове.
Танцувах, любих и разлюбвах...
Какво от туй?
Със немощно сърце ...
559
Духът ми често тръгва недоволен
и дълго скита, кой го знай къде.
А щом се върне ми разказва скрито
за сънища и причудливи светове...
До вчера бил далече в планината, ...
и дълго скита, кой го знай къде.
А щом се върне ми разказва скрито
за сънища и причудливи светове...
До вчера бил далече в планината, ...
1041
3
Осъдена на доживотен труд
във рудниците на духа,
копах навътре и сама
със жаждата за висини
във все по-страшни мрачини ...
във рудниците на духа,
копах навътре и сама
със жаждата за висини
във все по-страшни мрачини ...
853
1
Винаги ме е било страх от обратния път. Всяко връщане ме тревожи. Като че ли минавам през гробище. Виж - напред, в неизвестното, в новото, в бъдещето, това си е друго нещо. Кажи -речи съм в средата на живота си, ако всичко върви нормално, но някои мои клетки така и не искат да го разберат. Избягвам ...
480
1348
3
722
1
1361
2
1322
1442
2
Обичам да разказвам приказки
със шепот тайнствен
в тайнствени места,
където идват само животинки,
приспивани от феите. ...
със шепот тайнствен
в тайнствени места,
където идват само животинки,
приспивани от феите. ...
501
1
Прозорецът ми е луна,
заблудена в мъглата.
Душата ми е като кораб,
загубил пътя в нощта.
От счупената чаша на сърцето ...
заблудена в мъглата.
Душата ми е като кораб,
загубил пътя в нощта.
От счупената чаша на сърцето ...
531
О, ярки слънчеви струи
стопили златото на хоризонта
в жарава с цвят на мак.
Как хвърлвя върху вас нощта
сребрист сумрак! ...
стопили златото на хоризонта
в жарава с цвят на мак.
Как хвърлвя върху вас нощта
сребрист сумрак! ...
509
1
Виж слънцето,
любими, погледни !
То върви по пътека
от обич !
А ние сме негови роби, ...
любими, погледни !
То върви по пътека
от обич !
А ние сме негови роби, ...
422
1
Живеят лилиите
в студената вода,
как не умират
в ледената самота?
Като тях съм бледа ...
в студената вода,
как не умират
в ледената самота?
Като тях съм бледа ...
440
Младостта е ъгълче в душата,
което има весела стопанка
и птица под стрехата,
която храни своите малки…
Ваканция е младостта, ...
което има весела стопанка
и птица под стрехата,
която храни своите малки…
Ваканция е младостта, ...
409
2
ЛЯТО
Поляната – като престилка
изплетена е от цветя и билки,
приспала във зелена люлка
две сладки купчинки сено. ...
Поляната – като престилка
изплетена е от цветя и билки,
приспала във зелена люлка
две сладки купчинки сено. ...
403
1
Стълбата вита, престаряла
навътре води към душата.
Каменният мъх пълзи
Всеки миг по стъпалата.
От стълбата надолу ...
навътре води към душата.
Каменният мъх пълзи
Всеки миг по стъпалата.
От стълбата надолу ...
455
1
Лицето ми не гледай,
когато там е буря.
Гласът ми не заслушвай,
когато с гръм гърми.
Почакай да отмине ...
когато там е буря.
Гласът ми не заслушвай,
когато с гръм гърми.
Почакай да отмине ...
365
1
Бели цветове
отрупват голи клони
като пролет.
Минава буря,
но те остават – ...
отрупват голи клони
като пролет.
Минава буря,
но те остават – ...
405
1
Между мен и теб
върху гроба на любовта ни
цъфти цветето на забравата.
Между мен и света
върху праха на надеждата ...
върху гроба на любовта ни
цъфти цветето на забравата.
Между мен и света
върху праха на надеждата ...
388
Не искам да заспивам вече
и да сънувам хубави сънища !
Не искам да умирам пак
в мечтите си по красиво бъдеще !
Аз искам сега да бъда! ...
и да сънувам хубави сънища !
Не искам да умирам пак
в мечтите си по красиво бъдеще !
Аз искам сега да бъда! ...
452
2
ОАЗИС
Далече в палмова гора
пътечка малка се провира
и свършва в хладно езеро
където цъфнали в покой, ...
Далече в палмова гора
пътечка малка се провира
и свършва в хладно езеро
където цъфнали в покой, ...
388
Омръзват прашните пътища,
по които всеки ми казва,
че току-що си заминал
и че напразно те търся.
Дотягат случайните покриви, ...
по които всеки ми казва,
че току-що си заминал
и че напразно те търся.
Дотягат случайните покриви, ...
441
Като роса събрана в цветчето уханно,
Като кристалче сол в сълзата на девойка,
като звънче в гласеца на потока
любовта е светлоока…
Като песъчинка от седеф в морето ...
Като кристалче сол в сълзата на девойка,
като звънче в гласеца на потока
любовта е светлоока…
Като песъчинка от седеф в морето ...
425
Само вятърът няма къща –
бездомен плаче в ъгъла
и ме вика да се разходим,
да отидем на хладно в ливадите,
там гласът му не звучи самотно – ...
бездомен плаче в ъгъла
и ме вика да се разходим,
да отидем на хладно в ливадите,
там гласът му не звучи самотно – ...
429
Вървя през времето
И си подсвирквам със уста –
звукът изпълва световете
със зов и тъга…..
додето заглъхне, ...
И си подсвирквам със уста –
звукът изпълва световете
със зов и тъга…..
додето заглъхне, ...
369
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
