Mar 8, 2009, 4:49 PM

Жена

  Poetry
648 0 1

~ ЖЕНА ~

 

Жената е

вода и нежност,

безкраен светъл

послеслов,

очите и са

бряг и вечност

с дъх

на изгаряща любов.

Снагата и –

бреза висока,

в небе

подирила живот,

нозете и –

красива сянка,

открила своя път

суров.

Със длани

леко те докосва,

със устни

шепотом мълви,

да я обичаш е изкуство,

да я забравиш –

ще боли.

Жената е

пътеводител

към добротата

в този свят,

сърцето и

във огнен ритъм

владее всеки

кръговрат.

 

Да пием, друже,

за жените,

за красотата

на мига,

във който сбъдват се

мечтите

и всяка мисъл

е Любов.

~ ~

Честит 8-ми март на всички, с които ме срещнаха стиховете ми, публикувани на сайта на Откровения! Мили жени, творци, бъдете живи, здрави и безкрайни като необятния свят на вечните поетични търсения, обичайте всеотдайно и ежедневно и нека ви отвръщат с много любов, топлина и нежност!

Искам да поздравя с този стих специално Таня Мезева, Гергана  Динева (despod) и моята съименничка Елица Ангелова! - :)

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Написала си съкровище!!!
    И със закъснение - честито и на теб!
    Бъди муза за цял живот - обичана и обичаща!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...