Oct 23, 2007, 1:47 PM

ЖЕНА 

  Poetry
1213 0 7
 

ЖЕНА


Лицето и е разорана нива,
бразди на времето, родили плод.
Земята там е отразила
преходността, наречена живот.

Поглед, отразяващ океана,

пристан за изгубени платна.

Ръце  - обрулени са клони,

подслон дарили в нощта.
Тялото й  помни страсти,
(храм за нейните деца)
,
приведено, то още тръпне
от спомена за близостта.
Приведено, но не сломено
в поклон пред
нашата земя,
отмерва ударите на сърцето
в очакване на вечността.


Образ - на рисувана икона.

Хиляди съдби в една душа.

Блудница или мадона,

да запазим свято името - Жена.

© Петя Данаилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??