23.10.2007 г., 13:47 ч.

ЖЕНА 

  Поезия
1212 0 7
 

ЖЕНА


Лицето и е разорана нива,
бразди на времето, родили плод.
Земята там е отразила
преходността, наречена живот.

Поглед, отразяващ океана,

пристан за изгубени платна.

Ръце  - обрулени са клони,

подслон дарили в нощта.
Тялото й  помни страсти,
(храм за нейните деца)
,
приведено, то още тръпне
от спомена за близостта.
Приведено, но не сломено
в поклон пред
нашата земя,
отмерва ударите на сърцето
в очакване на вечността.


Образ - на рисувана икона.

Хиляди съдби в една душа.

Блудница или мадона,

да запазим свято името - Жена.

© Петя Данаилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??