ЖЕНА
ЖЕНА
Лицето и е разорана нива,
бразди на времето, родили плод.
Земята там е отразила
преходността, наречена живот.
Поглед, отразяващ океана,
пристан за изгубени платна.
Ръце - обрулени са клони,
подслон дарили в нощта.
Тялото й помни страсти,
(храм за нейните деца),
приведено, то още тръпне
от спомена за близостта.
Приведено, но не сломено
в поклон пред нашата земя,
отмерва ударите на сърцето
в очакване на вечността.
Образ - на рисувана икона.
Хиляди съдби в една душа.
Блудница или мадона,
да запазим свято името - Жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Данаилова Всички права запазени
