Жена, която мами дъждовете
Жена, която мами дъждовете
Днес есенният дъжд така вали –
сто капки по косите ти се стичат.
А после – като мънички стрели –
нахалници – се впиват и надничат
през роклята ти, дето си личи
онази моя – първата целувка.
Засрамени – те мигат със очи,
докато се отичат – със преструвка,
на вадички. И после се топят
на огъня на жаркото ти тяло.
Вали дъждът. Така вали дъждът.
И всичко живо в тебе се е взряло.
А ти вървиш – отметнала глава –
жена, която мами дъждовете.
Дъждовно е навярно и това,
което е в очите на мъжете.
И аз така – дъждовно, но без дъжд
излях веднъж душата си по тебе.
И днеска пак съм оня влюбен мъж,
валящ те от любовния си хребет.
