Жена-магия
И съм кротка и тиха - така мълчалива,
и съм дива и щура - съвсем непокорна,
и плаха по детски, такава - свенлива,
затворена в клетка, в душата си - волна!
И плача със сълзи - поток дъждове,
усмихвам се ведро - в очите - лъчи,
и крия във шепи ураган, ветрове
и нежни копнежи - дъга от мечти!
И с огън изгарям - на пепел превръщам,
с водица заливам - бурна вълна...
с вълшебство омайвам, със нежност прегръщам, ...