Nov 4, 2015, 11:43 AM  

Жена на 50

  Poetry » Other
45.4K 3 21

Жената цял живот си е момиче,
на десет, трийсет, петдесет...
Душата  й от детството наднича
и търси на кого да я даде.
Със шепи я раздава безпристрастно
на близки, на приятели, деца...
И в бели дни, и в трудности опасни
светлее Тя прекрачила страха.
Преминала през пътища трънливи,
прегазила блата и езера,
в очите й потрепват закачливо
мечти несбъднати и до сега.
Тя следва ги, макар и уморена,
повярвала до край във любовта,

На петдесет жената е  Вселена
детето съхранила в мъдростта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Мария! От сърце ти благодаря за топлите думи!
  • Щастлива съм, че попаднах на това стихотворение! Открих се в него, може би затова толкова много ми хареса, Таня!
    Поздравявам те с възторжени аплодисменти, мила! ❤️❤️❤️ Браво!
  • Дано тази светла енергия в теб никога не пресъхва, Таня!
  • Най-хубавото е че душата и духът нямат възраст.Но чудя се,че по-младите мъже като са прочели заглавието,са прочели и стиховете.А за написаното поздравления и аплодисменти!
  • Браво!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...