Кой ще спре мечтите на поета
Душата му от нежност премаляла,
без обич как до днеска е живяла?...
Не е, не е на себе си поета
жена откакто в мислите му шета!...
От щастие замаян тъй си ходи,
забравил несполуки и несгоди.
Не хули той съдбата си проклета
жена откакто в мислите му шета!..
Сега го виж – по цели нощи буден,
над стихове любовни как се труди.
Сам Бог държи ръката на поета,
жена откакто в мислите му шета!...
Сърцето му от обич ще се пръсне...
Откакто влюбен е, не се и бръсне!...
Не смогва даже музата му клета
жена откакто в мислите му шета!...
И раждат се най-нежните куплети -
изящни, силни, паметни сонети!
Тъй светло е в душата на поета
жена откакто в мислите му шета!...
Видял я бе случайно в магазина.
Погледна го и тя, и... си отмина!...
Но кой ще спре мечтите на поета?...
Жена-видение в съня му шета!...
© Роберт All rights reserved.
