Щом погледа си в твоя поглед спрях,
сърцето каза ми: това е жена, създадена за грях.
Жената, на която песни цял живот ще пиша.
Песни, които нощем на ушенце ще ù пея.
Всички написани с любов за нея.
Живота си в ръцете ù оставих.
Подарък за жена любима живота си направих.
Без да се замисля, в твоите ръце оставям се.
На любовта към тебе посвещавам се.
© Драгомир Костадинов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
