Apr 15, 2015, 12:39 AM  

Жената 

  Poetry » Other
630 0 4

ЖЕНАТА

 

Но мисля си и днес се питам  аз -

какво велико е това творение?

А уж жена е.... в профил и анфас,

но аз изпитвам само възхищение!

 

Как спорове в семействата се нароиха,

мъжете силни сме били и здрави,

но май момичета днес ни победиха

и как чупливи сме, а не корави.

 

И уж е само от реброто наше,

но може би е висше тя творение,

на Бога тя е извор най-обятен,

за нас е истинското ни спасение!

 

Адам е бил като дърво без корен,

обрулен и опустошен в душата,

но с Ева става той покорен

и литва към небето със съдбата!

 

И в голотата си е тя красива, необятна,

и как пред нея ти да се сдържиш,

да спреш пожара на любов приятна

и със плода и да не съгрешиш?!

 

Готов е бил Адам да се пожертва,

загърбил той бащата, своя БОГ,

за Ева с най-голяма саможертва -

да скита, да работи босоног!

 

Но вечер изнурен и плувнал в пот,

за него идвала щастливата отплата,

защото истината в този наш живот,

че няма щастие без ласка на жената!

 

 

И мисля си от древност най-дълбока

е тъй строен човешкият ни род,

мъжът да бъде силен и пастрока,

но без жената ..... няма той живот!

 

14.04.2015 г.

© Владислав Недялков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??