Жената е лава и лавина
с душа като земните недра,
пулсираща,
пламтяща,
изгаря те
и те покрива,
но тя е живата вода
непокорна
и възраждаща,
тя е огън
и печал,
вечната Пиета,
що крепи света,
меси хляба
и разпятието носи,
иде от вечността.
Виното в кръвта преражда,
тя е в първата дъждовна капка.
© Павлина Петкова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
