Жената, която кърпи облаци
Жената от отсрещния етаж
отглежда на терасата иглики.
И лягам всяка вечер с "Отче наш",
че утре би могла да ме повика.
Не бих смутил за миг съня ù здрав,
но щом отвън нощта припадне сляпа,
протягам тънка шия на жираф
от него по парченце да отхапя.
А всяка утрин тя се суети:
полага грим, разрежда здрача синкав,
и уж отпил от нейните черти,
се чувствам слон, прегазен от калинка.
Подир обяд на пръсти, току-виж
простира тя пердета, ризи, кърпи.
А може би със лъч надвиснал, риж,
прокъсаните облаци закърпва.
А щом е тъй, наострям чифт уши,
че колебливо синоптикът шушне:
дори и времето да се влоши,
иглики ще валят, а не градушки...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
