Жената – мой другар
С едно –до днеска – постоянство
чертах си пътя сред сърца.
Със знак – смирено християнство,
си имам дом, жена, деца.
И през препятствия нелесни
стресиран даже до неврон,
аз укротявах сили бесни –
забивах в тях дори пирон.
Така аз стигах и до тебе –
насън те галех всяка нощ.
И чаках жар да те обсеби
във твоя златен лунен кош.
Че ти ми беше и опора,
и даваше ми своя вот.
И оцелях след толкоз хора
във тоз съвместен наш живот.
Ти стана моята надежда.
И построих ти свят олтар.
Животът място ми отрежда
до тебе – верен мой другар.
© Никола Апостолов All rights reserved.
