Две тъмни цепки гледат на зелено –
очи на котка, легнала до мен.
Да я погаля, искам за последно,
преди да ме погълне светъл ден.
Но чувствам как ще впие остри нокти
във моята несигурна ръка,
а ще ми се да мърка тихо, кротка
и дълго да я милвам по гърба.
Две тъмни цепки гледат на зелено –
очите на жена – замръзнал лед,
че тя е Клеопатра! – ту студена,
ту жари като пламък жълто-блед.