Mar 8, 2024, 9:33 AM

Жени

826 0 0

Червеният шлейф, развяван в нощта –
въздишка на залеза ален, трептящ.
Изгарящо страстна, жадна душа
лети устремена към златния час.

 

Вселени създава, вдъхва живот
с милувка вълшебства най-чудни твори
Целувка от слънце, верен залог
за райски наслади и в бъдните дни.

 

Такива сме всички – ярки искри
от мощния огън, пораждащ любов,
раними и силни, просто жени,
откликващи с пламък на вечния зов.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...