Жени сме истински...
/преработено/
На всекиго по нещо да дадем.
За себе си, да не оставим нищо.
Да стоплим незапалено огнище.
Последното и първо нещо
за другите, а не за нас.
Да даваме, а не да вземем.
Да приютим. Да приласкаем.
Планета необятна - любовта ни,
за нея в стихове да пеем.
Въздишките ни бели и красиви,
сълзите бистри, изворни води.
Какво ни прави да сме чисти,
дори, когато сме сгрешили?
Не е ли болката, която ни отмива
и прави ни ЖЕНИ...
Честита да е - нека - радостта ни!
Тъй-нежни и така красиви
дори, когато страшно ни боли!
Жени сме истински, когато
забравим своите скърби,
раздаваме се със душа и тяло,
а любовта ни дава сила и крепи.
На всекиго по нещо да дадем.
За себе си, да не оставим нищо.
Да стоплим незапалено огнище.
Последното и първо нещо
за другите, а не за нас.
Да даваме, а не да вземем.
Да приютим. Да приласкаем.
Планета необятна - любовта ни,
за нея в стихове да пеем.
Въздишките ни бели и красиви,
сълзите бистри, изворни води.
Какво ни прави да сме чисти,
дори, когато сме сгрешили?
Не е ли болката, която ни отмива
и прави ни ЖЕНИ...
Честита да е - нека - радостта ни!
Тъй-нежни и така красиви
дори, когато страшно ни боли!
Жени сме истински, когато
забравим своите скърби,
раздаваме се със душа и тяло,
а любовта ни дава сила и крепи.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
