Nov 18, 2009, 6:14 PM

Женоо, жено

Poetry » Other

1.1K 0 10

Небето – прокъсана дреха.
Земята – обувка вехта.
Студено. До болка.

Женоо, жено!
Обичам те като копче на дрехата.
Като връзка на обувката те обичам.

И ти ме обичай, моля те, поне толкова.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

обичане е ...дай, Боже всекиму...

2009-11-22T21:05:58+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Райчо, Райчооо, останаха ли още копчета!

2009-11-22T18:47:37+02:00
BlueRay (Ре)

не, не е достатъчно

2009-11-21T08:58:53+02:00
ananel (Нелиса)

поне толкова - със сигурност!

2009-11-19T14:36:40+02:00
rarebird (Весислава Савова)

Ти самият си обич, Райсън. Колко е важна връзката на обувката и колко е важно копчето на дрехата! Малко думи, голям смисъл.

2009-11-18T23:13:35+02:00