18.11.2009 г., 18:14 ч.

Женоо, жено 

  Поезия » Друга
880 0 10

Небето прокъсана дреха.
Земята
обувка вехта.
Студено. До болка.

Женоо, жено!
Обичам те като копче на дрехата.
Като връзка на обувката те обичам.

И ти ме обичай, моля те, поне толкова.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??