18 нояб. 2009 г., 18:14

Женоо, жено 

  Поэзия » Другая
972 0 10
Небето – прокъсана дреха.
Земята – обувка вехта.
Студено. До болка.
Женоо, жено!
Обичам те като копче на дрехата.
Като връзка на обувката те обичам.
И ти ме обичай, моля те, поне толкова.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Все права защищены

Предложения
: ??:??