Mar 20, 2008, 12:29 PM

Женска мъдрост 

  Poetry » Phylosophy
1006 0 11
С широки крачки бързаше към нея,
трепетът в сърцето караше го да лети,
а тя вървеше бавно, като приказна фея,
скривайки в усмивка невинните мечти.
Две по две ръцете се преплетоха,
устните се сляха във любов
и на мига към Рая се понесоха,
за да усетят силата на своя нов живот.
Сега – задъхани, доволни и отпуснати,
откраднали си бяло облаче от небесата,
лежаха двамата щастливо влюбени,
вярвайки във силата на чудесата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??