Dec 12, 2007, 11:51 AM

Женската душа

  Poetry
901 0 19
От нея с чар извира любовта.
Тя крие ключ за мъжките сърца.
Лети нощем като райска птица.
В сънища красиви е царица.

Излъчва тя лазурна светлина.
С вълшебства гони всяка самота.
Над мъжете силни с грижа бди.
Емоции красиви за тях твори.

Понякога е жарка целувка
или страстна огнена милувка.
Понякога е езеро от тъга
или извор чист на радостта.

Нашепва вечерно нежни слова.
Цветно ухае като пролетта.
Мъжът хляба е,  а тя - пшеница.
Да пазим тази върховна жрица.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...