Женски сълзи
Пил ли си женски сълзи, человече?
Сякаш душата ми влиза във Ганг.
Аз съм нищожен – а те са всевечни.
Те са свещени – а аз съм пиян.
Ала е лесно във свойто пиянство
да си помисля, за миг заслепен,
че съм заслужил това женско тайнство
с моето мъжко туптящо сърце.
Колко безумна е тази заблуда!
Никой не струва сълза на жена.
Женският плач не е мъжка заслуга.
Просто е чудо, магия една.
Просто е истинско чудо, че мога
да пресушавам със устни сълзи,
да потуша водопадния огън,
който по нейните скули бразди.
Женски сълзи. Аз съм малък, нищожен.
Благословен съм със свята вода.
В нейното изворно чисто подножие
тихи и светли молитви редя.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
