Жертвоприношение
Жертвоприношение
Добър вечер, страннико късен. Влизай бързо,
не слушай вратата, че съска. Гребни
тая пепел от ъглите – като дим от цигара,
с черен нокът пиши в календара: осъден.
Колко те чаках – такъв строг, но добряк
като старец на пейка, забравен и ничий,
с врабчова скръб вгледан много назад,
дето шепнат невнятно мъртвите притчи.
Уморен си от скитане, от многото чакане.
Днес с дъжда над тревата си плакал,
утре – на гълъба тъжен ще върнеш дома,
маг прорицател! Но амвонът е мой и олтарът
жадува изгаряне. Всичко убих – на иконата
изчегъртах варака, прогледнах през порите:
сухи трохи, черни змиорки – в сини очи,
змийско котило под сърдечния клапан.
Многостен от лъжи. Някой объркал съдбата
и по чужди следи на палячо подскачал.
Като Хензел, изгубен без Грета, в гората се лутал
и забравил: сърцето ми как се отключва.
Затова, странниче умно, да ошетаме двама
чувства и чакане, женските жертви, болката
стара – хвърляй на камъка. Разум не страда.
Разумът обич не иска. Повече няма да давам
обич за нищо. Имам едно сърце за изгаряне...
© Златина Георгиева All rights reserved.
