Бях стъпалото. . .
не тази, за която пристъпваш на пръсти.
Бях клечката. . .
не огънят, лумнал в мечтите ти дръзки.
Бях трамплинът. . .
не ангел на смелите полетни сънища.
Бях словото. . .
не начало на лесно зачеркнати пътища.
Бях всичко за теб. . .
Опрощаващата.
Жестоката.
В която намери се. . .
и изгуби посока.
© Димитрия Чакова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
