Жестоко е
Възраст е... не се знае хубаво ли е лошо ли е, топло ли е студено ли е...
но ние вървим по нея.
Вървим по тънък лед, но някои подготвени са за сезоните на възрастта,
други пък експериментират по този отъпкан път наречен от някои живот
от други възраст.
Вървейки по него, все не му виждаме края
и продължаваме да експериментираме и не виждаме края му
и не виждаме илюзията, която страшна е...
Едни осъзнават какво идва пред тях, други хвърлят се в съдбата си,
но накрая който каквото е дал си взема безпощадно.
Светът се върти, но не за нас, ако си тук ще си в крак с него,
ако не си тук ще си в крак, но не с реалността, а с нея илюзията,
животът минава за всеки, но само този който върви според себе си печели,
останалите живеят двойнствения живот на илюзията, която взема много жертви.
Едни се подчиняват на нещо несъществуващо,
други на нещо близо до съществуващото,
но истината е че всичко има на този свят и само тези, които живеят със себе си
ще го имат.
За всички останали светът ще е един ще е два ще е три... и така до безкрайност...
© Детелина Антонова All rights reserved.
