Jun 24, 2008, 7:42 AM

Жестът

  Poetry » Other
928 0 3
 

Жестът е безмълвният език

на нашите мисли и желания,

чувства и пожелания.

Има жестове различни -

елегантни, неприлични,

жестове за успех, за сполука,

жестове за смърт, за скука...

Всички хора жестове използват,

а някои често от тях се възползват,

за да ни зарадват повече

или да ни унижат най-вече.

Едни жестове ни впечатляват,

радват ни или ни огорчават.

Други жестове ни направляват.

Жестовете равнодушни

никога не ни оставят,

някакви емоции вечно ни доставят,

под друг ъгъл живота ни представят.

Непрестанно жестове си разменяме,

а чрез тях ние се променяме.

С жестовете остаряваме

и не ги забравяме,

дори когато Богу дух предаваме.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...