valiordanov (Валентин Йорданов) valiordanov (Валентин Йорданов)
40 1.9K
Feb 5, 2015, 2:02 AM

Житейски парадокси

  Poetry
470 0 3

Изкъпах се, а вън е страшен студ.
Коляното боли. Звездите греят.
С качулка съм, но имам остър слух.
Стените неми. Негрите живеят.

Носът запушен. Владовски звучи.
Мивката прокапа. Ритнах стола.
Нямам сол, но имам прах в очи.
Токът спря. Брада ми е набола.

Доспа ми се. Изникна тоя стих.
Таблетки имам, но си пия бира.
Вода кипи, животът ми е тих.
Усмихвам се, ала сълза напира.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0