Житейски уроци
По спиралата на времето тръгвам -
да преосмисля житейските си уроци,
едни от тях все така се повтарят -
да затръшна вратата не мога...
И разравям в мислите си отминали
спомени - и все повтарям същите грешки,
аз толкова много вярвам във хората,
мисля си,че са добри и човечни...
Но, защо всяка казана дума от мен,
като бумеранг се завръща - изкривена
от полета се забива като - изстрелян
куршум право в сърцето...
Не, това не е измислена проекция!
Аз все така си мисля, че хората до мен
са добри и ще отвърнат с обич и нежност...
По спиралата на времето вървя -
падам и ставам по - прашния път на съдбата,
а урока се повтаря и допускам все същите грешки...!
Тогава си казах...! Ще скрия душата си в бисерна мида!
И нека златинките от пясъците на времето,
кътат мъдрост и вяра в душата ми...!
По спиралата на времето вървя и ще запазя
завинаги душата си по - детски чиста...
Не, не спирай! Не, ми подавай ръка...
Аз ще вървя - навътре към себе си!
Защото там моят свят е вълшебен...
и понякога когато душата поиска -
го записвам със златни букви
в кодираната спирала на времето...!
И някога ,някъде... някой ще отрони
бисерна въздишка и ще тръгне
в най - прекрасното си пътешествие...
В търсене на себе си...по спиралата на времето,
в търсене на житейската си мисия...
И нека житейските уроци като мъдрост
да запише и да ги пази в душата си...!
© Катя All rights reserved.
