Jul 30, 2018, 2:06 AM

Житейски уроци 

  Poetry » Other
398 2 5

По спиралата на времето тръгвам -

да преосмисля житейските си уроци,

едни от тях все така се повтарят -

да затръшна вратата не мога...

И разравям в мислите си отминали

спомени - и все повтарям същите грешки,

аз толкова много вярвам във хората,

мисля си,че са добри и човечни...

Но, защо всяка казана дума от мен,

като бумеранг се завръща - изкривена

от полета се забива като - изстрелян

куршум право в сърцето...

Не, това не е измислена проекция!

Аз все така си мисля, че хората до мен

са добри и ще отвърнат с обич и нежност...

По спиралата на времето вървя -

 падам и ставам по - прашния път на съдбата,

 а  урока се повтаря и допускам все  същите грешки...!

Тогава си казах...! Ще скрия душата си в бисерна мида!

И нека златинките  от пясъците на времето,

кътат мъдрост и вяра в душата ми...!

По спиралата на времето вървя и ще запазя

завинаги душата си по - детски чиста...

Не, не спирай! Не, ми подавай ръка...

Аз ще вървя  - навътре към себе си!

Защото там моят свят е вълшебен...

и понякога когато душата поиска -

го записвам със златни букви

в кодираната спирала на времето...!

И някога ,някъде... някой ще отрони

бисерна въздишка и ще тръгне

в най - прекрасното си пътешествие...

 В търсене на себе си...по спиралата на времето,

 в търсене на житейската си мисия...

И нека житейските уроци като мъдрост

да запише и  да ги пази в душата си...!

 

 

 

 

 

© Катя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Младене, благодаря ти от сърце за хубавия коментар!
    Наде, благодаря ти за хубавите думи!
    Георги, благодаря ти!
    Гавраил, благодаря ти за хубавите думи!
    Пожелавам ви прекрасна творческа вечер и много успехи!
  • Житейските уроци са бисерът на житейската ни огърлица.
  • Хубаво...
  • Красиво и мъдро.
  • "И нека златинките от пясъците на времето,
    кътат мъдрост и вяра в душата ми...!"

    Превъзходна находка.
    Очевидно стремежът към доброта, вяра и светлина е заложен същностно в Лирическата. Тя очаква външния свят да й отговаря със същата мяра. Но, уви, това не се случва, дори и като изключение. Да следва вътрешния си път - предначертанието си. Да осъществи мисията си тук - на Земята. Веднъж осъзнала ясно това, тя ще го осъществява неотклонно. И тогава външният свят ще й даде дължимото, според волята божия. Нито повече, нито по-малко, а точно колкото трябва, за да бъде изпълнена тази мисия. Много мъдрост и човечност открояват написаните от теб редове, Катя. А оттук струи и поезията скрита в тях. Поздравление!
Random works
: ??:??