Sep 8, 2011, 6:09 PM

Житейският път

  Poetry
892 1 4
Разбира се, че ще е трудно. Няма път,
по който да преминеш лесно дните.
Ще блазни те отвсякъде грехът
и ще те тласка право в канавките.
Не се захласвай по злата, сребро -
душа почерня всичко, що блещука.
Да разпознаеш лошо от добро -
това е най-житейската наука.
А щастието е навсякъде. Дори
в места, привидно тъй недопустими.
Но ще го видиш само със очи,
които виждат и неща незрими.

М. Спасов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....