Feb 10, 2016, 8:10 PM  

Живец 

  Poetry
527 0 6

Живец

 

Със всеки изминал ден,

все повече остарявам.

Но нещо обърна се в мен

и взех да го осъзнавам.

 

Живецът, заспал и прокуден,

със грешни лекарства лекуван,

у мен нещо старо събуди.

Съвсем. Като другите луди.

 

Сега от дете е по- млад.

А мене направи мъдрец.

Не дава да гледам назад!

Ех, този мой, късен живец!

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??