Живееш с нас
/на Тихчо/
Дванадесет години си сред нас,
макар да идваш само във съня ни,
там само... с топлия, момчешки глас
повеждаш ни по чисти, светли друми.
Където няма болка. Няма страх.
Където всяка стъпка е утеха,
и всяко цвете в този райски свят
с уханието свързва ни навеки.
Дванадесет години всеки миг
безценен е с уроците преломни,
и казват, че човек остава жив,
щом близки хора има да го помнят.
Обичаме те, рожбо, и без глас
сърцата ни крещят към небесата.
Живееш с нас във всеки земен час,
в сълзите ни, в усмивките, в делата!
© Таня Мезева All rights reserved.
