Живей, Апостоле!
Проклета де е тази зима!
Проклета да е тази бяла степ!
Цял народ във примката се свива,
в един цървул, в ръждясал плет.
Проклети да са кресналите врани,
кълвящи жертвени меса.
Едничък на бесилото, изправен,
и горд, и с вдигната глава.
И псетата, и мъртвите полета,
и плач на майки, на деца.
Оплакват теб, Апостоле, борецо клети.
Родината превила е снага...
И сбират те сърца народни,
във тях да бъдеш вечният живот,
И има те! Във нас те носим!
Живей, Апостоле! Поклон!
© Деян Димитров All rights reserved.
