Живей си, няма да ти преча.
И без това животът си е твой.
Но ако някога залипсвам,
спомни си, че исках да си мой.
По цяла нощ да си говорим,
по цял ден да сме навън,
да си пишем непрестанно,
но събудих се от хубавия сън.
И сега огнище съм от пепел,
Не допускам друг до моето сърце.
Всеки от нас по пътя си поел е,
и отдръпнал надалече своите ръце.
© The ice girl All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
