Живей си, няма да ти преча.
И без това животът си е твой.
Но ако някога залипсвам,
спомни си, че исках да си мой.
По цяла нощ да си говорим,
по цял ден да сме навън,
да си пишем непрестанно,
но събудих се от хубавия сън.
И сега огнище съм от пепел,
Не допускам друг до моето сърце.
Всеки от нас по пътя си поел е,
и отдръпнал надалече своите ръце.
© The ice girl All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
