Живей си, няма да ти преча.
И без това животът си е твой.
Но ако някога залипсвам,
спомни си, че исках да си мой.
По цяла нощ да си говорим,
по цял ден да сме навън,
да си пишем непрестанно,
но събудих се от хубавия сън.
И сега огнище съм от пепел,
Не допускам друг до моето сърце.
Всеки от нас по пътя си поел е,
и отдръпнал надалече своите ръце.
© The ice girl All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
