Живея без сърце

Всеки път се връщам,
защото не мога да не те прегръщам.

Само ти погледна отвъд красотата,
само ти ми вадиш с памук душата.

Казваш ми, че е по-добре да те забравя,
но не искам това да е края.

Уж ти оцветявах живота,

а сега съм единствената грешна нота.

Свети ми слънцето в очите,
усещам болка в гърдите.

Интересно е, как може човек да живее без сърце,
защото моето отдавна е в твойте ръце.