Jan 13, 2013, 3:27 PM  

Живея без сърце 

  Poetry » Love
878 0 0

Всеки път се връщам,
защото не мога да не те прегръщам.

 

Само ти погледна отвъд красотата,
само ти ми вадиш с памук душата.

 

Казваш ми, че е по-добре да те забравя,
но не искам това да е края.

 

Уж ти оцветявах живота,

а сега съм единствената грешна нота.

 

Свети ми слънцето в очите,
усещам болка в гърдите.

 

Интересно е, как може човек да живее без сърце,
защото моето отдавна е в твойте ръце.

© Мария Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??