Живот
Когато изгревът ще скрие някога очите си,
когато залезът във мене ще е свечерил.
От всичкото остане ли ми нищото,
сладнила съм, а ти живот си нагорчил.
От сладост устните ми вписаха
и слънцето по твоето лице,
а твоите ръце от щедростта преливаха,
дари ми полет с птичето перце.
Занизвах хиляди усмивки цъфнали
по вишневия цвят на любовта,
и давах от сърцето бликнали
искриците на обич с песента.
Така те пеех, че въздухът в гърдите
не стигаше, за да опиша с думи
за твойта красота във дните ми,
за щастието бляскаво в очите ми.
Все още пазя в шепата си вятъра
и теб със него, да ви задържа.
Все още нося в погледа си устрема,
да мога с теб живот да продължа.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
