Jul 25, 2007, 9:00 AM

ЖИВОТ

  Poetry
555 0 7
По съдба ли се срещат хората,
по моята земя или по твоята!?

Прашинка си от небесна хармония,
златно бижу, слънце, хегемония!

Зора срещаш в смайващо мълчание,
живот прозираш с невидими тайни!

Земният път красив е, но кратък,
улучваш мишена по-нататък!

Живот като "Титаник" в безбрежие,
мяташ се на рибари в мрежата!?

Или светиш в тъмно, горд като маяк
и се надбягваш със съдбата чак!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...