Jul 23, 2007, 3:18 PM

Живот

  Poetry
658 0 4
Живот ли! Не – гротеска!
Свистят спирачки резки, 
а после - рев моторен,
и клаксон неуморно
във мозъка вибрира,
трамваен звън събира
на фокус сетивата
и злобно небесата 
раздират самолети,
и креят хора клети
сред пластове от дим...
Живот неповторим!
 
А сетне - болен, разтреперан,
полу без слух, и с бял дроб - черен,
изнервен и хронично блед,
при лекаря очакваш ред!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...