Ако съществуваш без болка,
без кратка рана дори,
без тъга по отминали дни,
значи в опасен порок завъртян си!
Поглеждаш, страдаш, търсиш назад.
Изпращаш послание до целия свят.
Позираш в мръсните хорски очи.
Затуй в ехо крещиш неразбран.
Търсиш смирение, скромност, добро.
Но как би различил добротата...?
© Юлиян Петков All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
