Живот!
Животът ми е битка безконечна
със северните морски ветрове.
Те вярата в човека ми отнеха.
Днес търся вече нови брегове.
Дори и тъмен, страшен и враждебен,
аз пак обичам този мой живот.
Лети, от вярата в утрото понесен
духа ми млад и пълен със любов.
Светът намръщен рязко ме поглежда,
учуден на младежката ми дързост.
Уплашен е от моята надежда
да разплета вековната му мъдрост.
Човекът днес безмълвен е останал.
Понятие със празна кухина.
Над ледения труп сега пируват
парите, фалша, подлостта...
© Теодора Стефчева All rights reserved.
Миси за критиката
А иначе на тва му се вика символизъм,но няма да ти обяснявам 